Здравейте!
Казвам се Дарина Проданова и се занимавам с творчество, свързано с Българската общност в Чикаго от 2013 година. Вярвам в творчеството, изкуството и силата му да променя съдби и чертае нови хоризонти. Пожелавам на всички български творци в Чикаго и навсякъде по света докато търсят изкуството в себе си, да открият себе си в изкуството (както е казал Станиславски).
А тук ще споделя едно малко хумористично стихотворение, което написах за деца преди време. След време го прочетох - гледам - то било за възрастни...
***
За летенето Дарина Проданова
Летенето не ти приляга
И въздухът ще ти тежи
Когато уморен от бягане
Не можеш даже да вървиш
Не се издигай нависоко
Щом слънцето гори крилете ти
За да не паднеш надълбоко
Под сто земи във сто и пета.
Морето пък не е за тебе
Ако поне веднъж не спреш
За да изпиеш цветовете
На някой луд водовъртеж
И не скитосвай по вълните
Нито нашир, нито надлъж
Ако не слезеш в дълбините
При цар Нептун поне вендъж.
Ако обаче си от тия
Избранници на небесата
Които само във стихия
Усещат порив на сърцата
Политай смело в ширините!
Просторите докрай са твои.
На океаните вълните
Единствените ти устои.
И ако някой срещне някой
Някъде веднъж
И заедно политнат двама
Над цъфналата ръж
То нека да узнае всякой
Че някой някога веднъж
Тайно омагьосвал някой
За да летят
Над цъфналата ръж....
2003 г.
Казвам се Дарина Проданова и се занимавам с творчество, свързано с Българската общност в Чикаго от 2013 година. Вярвам в творчеството, изкуството и силата му да променя съдби и чертае нови хоризонти. Пожелавам на всички български творци в Чикаго и навсякъде по света докато търсят изкуството в себе си, да открият себе си в изкуството (както е казал Станиславски).
А тук ще споделя едно малко хумористично стихотворение, което написах за деца преди време. След време го прочетох - гледам - то било за възрастни...
***
За летенето Дарина Проданова
Летенето не ти приляга
И въздухът ще ти тежи
Когато уморен от бягане
Не можеш даже да вървиш
Не се издигай нависоко
Щом слънцето гори крилете ти
За да не паднеш надълбоко
Под сто земи във сто и пета.
Морето пък не е за тебе
Ако поне веднъж не спреш
За да изпиеш цветовете
На някой луд водовъртеж
И не скитосвай по вълните
Нито нашир, нито надлъж
Ако не слезеш в дълбините
При цар Нептун поне вендъж.
Ако обаче си от тия
Избранници на небесата
Които само във стихия
Усещат порив на сърцата
Политай смело в ширините!
Просторите докрай са твои.
На океаните вълните
Единствените ти устои.
И ако някой срещне някой
Някъде веднъж
И заедно политнат двама
Над цъфналата ръж
То нека да узнае всякой
Че някой някога веднъж
Тайно омагьосвал някой
За да летят
Над цъфналата ръж....
2003 г.